Ако трябваше с една дума да характеризираме тази книга, щеше да е „страст“. Историята на метаматематиката прилича на „човешка драма“: гениални математици използват - в различни епохи - своите методи, за да „разкопаят“ дълбоко в корените на математиката и да поставят под въпрос ограниченията на самата си наука.

Математиката се асоциира с формализъм, съвършенство, абсолютна изчислимост, пълна формалност, пълнота, недвусмислена сигурност. Или не? Може би се идентифицира с произволността, загадката и парадокса?

„Царят на метаматематиката“, ексцентричният Курт Гьодел, публикува през 1931 г. известната си теорема за непълнотата. „Бащата на компютрите“, гениалният Алан Тюринг, през 1936 г. потресе света, представяйки първия цифров компютър и теорията си за неплатимостта.

В наши дни, по стъпките на тези два гиганта от XX век, пионерът мислител Грегъри Чейтин разклаща основите на математиката и хвърля ръкавицата на теоретиците, представяйки абсолютния символизъм на безкрайната сложност: числото Ω.

Въпреки това, визията на Хилберт - който искаше формализмът да бъде теорията на всичко в математиката, - макар и да е навършила един век, все още маркира пътя на много математици. Но формализмът е насочен към машините, а не към хората - вече е време да се събудим от тази болест!