В сферата на училищното образование и образованието за възрастни почти всички преподаватели и теоретици се съгласяват, че основна цел е критичното мислене и, чрез него, овластяването на обучаемите. Въпреки това, в българската и международната литература са редки изследванията, които обясняват какво съдържат тези две понятия, как са свързани помежду си и как се отнасят към образователната практика.
Алексис Кокос, с настоящата книга, осъзнавайки размислите, които се развиват на международно ниво около овластяващото образование и по-специално около трансформационното учене, представя последователна теоретична основа, както и примери за приложение на начина, по който можем критично да възприемаме реалността и да ставаме оформители на самите себе си, оспорвайки ръководещите, алиенационни предположения и преобразувайки стереотипни възприятия, които са станали дисфункционални.
Книгата навигира читателите в теорията на трансформационното учене и в основните й съставки, като критичното мислене, рефлексивния диалог, дезориентиращата дилема, разбирането на еволюционния начин, по който възприемаме себе си и социалното пространство.
Изяснява какви са тенденциите, които се формират в рамките на тази теория, кои от тях - и по какви причини - приемат българските представители на овластяващото образование и обучението на възрастни, а също така как нашата общност допринася за развитието на теоретичния размисъл.
Представя примери и предложения за образователни действия, основани на опитно учене и критично мислене. Освен това се занимава с причините, поради които контактът с велики произведения на изкуството допринася за развитието на критична способност и представя пример за прилагане на метода, разработен от автора и който е срещнал широко одобрение в България и в други европейски страни.
Читателите, които търсят да разширят своя теоретичен размисъл, както и идеите си за приложението на овластяващото образование, ще намерят в книгата широк спектър от подлоги за размисъл и действия.
