Небивала успеваемост на Първия том на "Империята на Константинопол", с дерзките мисли, които изразихме, относно книгата за неправилно наричаната византийска история, ни позволява с радост да представим и Втория том, който обхваща дългия период от наследниците на Юстиниан до Първото обсаждане на града от кръстоносците (1204).
През този дълъг времеви период Империята постепенно губи своя римски характер и придобива гръцки облик, който става по-изразен в последната фаза, която, за съжаление, завършва с Второто обсаждане през 1453 година.
Целта ни не е да се спрем само на военните и религиозните събития, но и на появата на нови народи, които за първи път се появяват на историческата сцена. Много от тези народи изчезват в течение на времето, но всички оставят някакъв исторически отпечатък. Някои обаче продължават своята историческа пътека, след като са взели от Империята на Константинопол необходимите водещи светлини.
И нещо друго, което считаме за важно: през продължителния си период Империята показва много мрачни моменти и има аромат на религиозност и духовност, напълно различен от нашия. Въпреки това, без този аромат, който се разпространи в Запад и Изток, съвременният свят нямаше да изглежда такъв, какъвто е днес.
Империята продължава да съществува с хиляди изражения както в християнския свят, така и в света на исляма. И не само като религиозна, но и като светска присъствие, която представлява за съвременността огромно политическо и културно наследство.
