Настоящото изследване се опитва да анализира микроикономиката на едно средиземноморско островче, Андрос, въз основа на данните от османския кадастър от 1670 година, който е публикуван изцяло в края на книгата в препис на съвременен турски и превод на гръцки.
Османският кадастър записва един по един собствениците на земя на Андрос и техните имоти по населени места, веднага след края на Критската война. Той представлява почти пълна картина на поселенската мрежа на острова и хората му в годините на османците; съвременните андрийци, които ще разгърнат страниците на изданието на кадастъра, ще срещнат тук населените места, кръщелните и фамилните имена на по-ранните андрийци, тъй като основната структура на населението и заселването на острова вече е била кристализирала в годините на османците и не е била променена до много наскоро.
Също така, анализът на имотите и размерите на икономиката на острова в определен момент, а именно в края на 17-ти век, разкрива – според оценките на изследването – забравеното днес селскостопанско минало на Андрос, което тогава все още се осмелявало да се разширява в корабоплаването, главно чрез търговията със seda.
Допълнително, анализът на разпределението на имотите на основата на османския кадастър ни дава възможност да идентифицираме социалната структура на Андрос през ранните модерни времена, между управителите на Хора и селските населения, които обработвали земята и пасели стада в долините и склоновете на острова.
