Книгата на Т. К. Вояджи разкрива дейността на Националния селски съюз на антикомунистическото действие (ЕАСАД), въоръжена колаборационистка организация в района на Волос, през призмата на публикациите на пресата от това време, лични свидетелства, архивни източници и съответната литература.

Разбира се, авторът, опитвайки се да осветли дейността на ЕАСАД, ни вплита в историята на работническото движение във Волос, в условията, които царуват след тройната фашистка окупация, и в действията на ККЕ и ЕАМ-овите организации. Изследването на автора може да се характеризира като "местно", в смисъл, че запазва съответната си автономия от историческите събития, които се развиват в останалата част на страната, без обаче да ги пренебрегва или отстранява.

Обратно, то се движи в тяхната обща рамка. Това, което доказва настоящото изследване, е, че и във Волос се изразиха (как иначе би могло да стане?) по-общите тенденции на развитие на освободителното движение, на класовата борба в нашата страна. С това разбиране, настоящото изследване, освен много елементи, свързани с историята на Волос и работническото и ЕАМ-овото движение, предлага и елементи, които допринасят за по-добро разбиране на класовата борба през 1940-те години.

Историята на ЕАСАД, следователно, представлява местно огледало, през което всеки може да види цяла една историческа епоха. Всички местни особености (липса на Охранителни отряди, закъсняла формация на местна колаборационистка организация) не само че не разрушават общата рамка, но се оказва, че се обединяват с нея.

Днес серия историци - защитници на буржоазната власт се опитват да използват т.нар. микро-история, за да изопачат историческата реалност и да я приведат в съответствие с техните стремежи. Най-голямата стойност на настоящото "местно" изследване може би именно в факта, че разбива такива идеологически митове.