Спорът между геоцентричната и хелиоцентричната система продължава повече от две хиляди години и представлява научен конфликт, който има огромни религиозни, социални, философски и политически последствия.

Геоцентричната система първоначално триумфира под тежестта на възгледите на великия философ Аристотел и на великия астроном Клавдий Птоломей. Различните и разнообразни възгледи на древните философи относно формата и позицията на Земята в небето и движението на Слънцето, Луната и другите планети в пространството, дават стимул и отправна точка за по-нататъшно изследване и развитие на астрономията и философията.

Освен всички древногръцки философи, чийто възгледи се анализират в настоящата книга, на това допринасят император Юлиан, арабските астрономи, Роджър Бейкън, Жан Буридан, Никола д'Орм, Николай Кузански, Реджиомонтанус и много други.

Накрая, през 16-ти век великият полски астроном Николай Коперник изважда от забвение хелиоцентричната теория на Архимеда от Самос и става новият пропагандатор на хелиоцентричната теория.

През различни изпитания и религиозни гонения, Тихо Браге, Йоханес Кеплер, Джордано Бруно, Галилей и Исак Нютон основават, всеки по своему, хелиоцентричната система върху солидни основи. Слънцето, носещо светлина, беше взело своята отмъстителна стъпка. Депозицията на Земята беше факт!