В кварталите, в които пораснахме, десетилетията на 50-те и 60-те години имаха своите разпознаваеми призматични образи и се характеризираха с политически и културен звездопад, който коренно се различаваше от ценностите и предположенията на годините, следващи след тях.

Тази книга е написана не за да повтори историята на тези наситени събития, десетилетия, а за да съчини една история. Може би, повече от всичко друго, тя е плод на неустоимото ми желание да споделя опит, който вярвам, че не трябва и не заслужава да отиде на вятъра, а също така и да спася един минал опит без капка желание за хистерична връзка с него.

Вече буден за разкрития и вярвайки безрезервно, че перото е езикът на душата, исках да запиша уникалните и неповторими преживявания на една епоха, чиито главни герои се сблъскаха с безжалостната реалност лице в лице, отхвърлиха привързаността към очевидното и, в контекста на риторичните стегачи на времето, създаха своя собствен ясно разграничим и напълно личен мит.