Тази книга разглежда въпроса за правата на човека в международен контекст, като се фокусира върху взаимодействието между тези права като ценност и норма в международните отношения и ислямът като съставна част от политическата култура на конкретни общества.

Тя разглежда теоретичните основи на либерализма и подчертава, че модерността позволява съществен междукултурен диалог относно правата на човека.

Този аргумент след това се проверява чрез подробно проучване на възприятията и ролята на исляма в политическия процес в Египет и Тунис през 20-ти век.

Изследването показва, че интерпретацията на исляма във връзка с принципите на правата на човека не е статична, а подлежи на преформулиране под влиянието на социални и икономически промени, а също и на политическите избори на доминиращи или възходящи групи.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]