Ако имаше 3,5 звезди, щях да го оценя там, но определено не заслужава 4+.
За тези, които не знаят какво е Knack, това е основно лошо написана версия на Optimus Prime от Transformers с посредствено изпълнение на геймплея, подобно на Lego игрите.
Относно положителните страни на тази конкретна игра, тя има достатъчно съдържание с 10-15 часа за основната история и 20-25 часа, ако някой иска да я завърши напълно. Най-голямото й предимство е, че позволява пълно сътрудничество с двама играчи, но може да се играе и самостоятелно. Така че, ако двама играчи започнат историята и единият си тръгне, играта не те принуждава да започнеш отначало. Освен това, след като я завършиш, чрез избор на глава, можеш да играеш всички секции както с един, така и с двама играчи, независимо дали си я завършил самостоятелно или със сътрудничество. Играта предлага разнообразни елементи като пъзели, платформинг и голямо дърво на уменията, което постепенно се отключва. За съжаление, тук приключват положителните страни.
Knack има един от най-лошите дизайни на нива в съвременната ера. Първоначално всички нива изглеждат еднакви. Можеш да бъдеш на 3-4 стаи напред и да имаш чувството, че преживяваш дежа вю, защото всичко е копирано. Тайните проходи, които крият съкровища, са почти идентични на обикновените стени, а тези, от своя страна, са същите като невидимите стени на играта (областите, които определят края на играта и до които нямаш достъп). Това е най-голямото отрицателно, защото повтарянето нарушава ума и костите ти. Трябва да натискаш квадрат 500 пъти, да минаваш през петли 1000 пъти, да гледаш катсцени 10000 пъти. Това се прави, за да се скрият времената за зареждане, но когато срещаш повече от тези в Knack в сравнение с шедьоври като Uncharted, Last of Us, God of War и GTA, нещо се е объркало. Повтарянето се намира навсякъде - в пъзелите, битките, враговете и движенията. Основно всичко, което виждаш в първия час на играта, ще видиш отново и отново в останалата част. Бойната система е посредствена, тъй като играта няма представа как да балансира нивата на трудност, или враговете ти са смешно слаби и умират веднага с един удар, или постоянно спамят атаките си. Едно е сигурно - голямото дърво на уменията и повечето от научените движения са безполезни, тъй като най-ефективното движение е въздушният кик, който дори не се нуждае от отключване и може да се използва от началото, въпреки че играта никога не го показва на теб. Проблематичната бойна система е напълно изложена в най-високата трудност, където виждаш колко лоши са парирането и избягването в сравнение с атаките на враговете. Освен това има прекомерен брой събираеми предмети, с 100 скрити сандъка с части и около 1000 разпръснати реликви на различни места. Тези, заедно с непрекъснатото копиране на секции, те карат да се чувстваш като че ли играеш една и съща част отново и отново. ИСТИНСКА КОШМАРНА СИТУАЦИЯ. Освен това, камерата в Knack е посредствена повечето време и разочароваща в двама играчи. Накрая, платформингът е трагичен, тъй като играта изпълнява скоковете почти автоматично, за да избегне да бъде трудна. Въпреки това, като го прави, се saboteaza сама себе си, като отменя двойния скок и способностите за летене. Ако наистина се опиташ да извършиш правилни платформинг действия, просто ще умреш.
Относно сътрудничеството, което също е силната страна, чувствата са смесени. В този случай възможността да играете с двама играчи теоретично дава равномерно разпределение на ролите и силите на играчите, но само на повърхностно ниво. По същество, враговете са много по-агресивни към играч 1 (който винаги е червеният Knack), като пренебрегват другия играч. Играта разполага със система за телепортация, така че никой играч не остава отзад. Това създава ситуация, в която единият играч може да прави всичко, докато другият просто се телепортира до него. Лошата камера прави необходимо единият играч да минава през трудните части, иначе не можете да разберете кой е кой и двамата играчи завършват умиране. Системата за телепортация негативно влияе на възможността да откривате тайни или да изследвате по-добре района, тъй като ако играчите се отдалечат, играта автоматично ви телепортира до играча, който е най-близо до следващата зона и може би няма да можете да се върнете обратно, тъй като вероятно ще има сцена. Освен това, на няколко места не можете да видите или да напредвате (особено когато сте се смаляли), ако другият играч не е точно до вас! В заключение, Knack е игра със специфични предимства, но и очевидни недостатъци, все пак не е лоша в сравнение с предшественика си. Вярвам, че много от негативите ще бъдат пренебрегнати или пренебрегнати от хора на възраст от 8 до 14 години. Ниското ниво на трудност, лесните пъзели и ярките цветове ще ги убедят. Това е също добър избор за опитен геймър, който иска да запознае по-млад брат, дете и т.н. Фактът, че играч 2 никога не може да бъде сериозна пречка, помага в тази област. Въпреки че има много малко опции за съвместна игра на един диван в PS4, Knack е добър избор само с това мислене. Опитах се и получих мнения от много приятели и познати за играта, като играех с тях, но, за съжаление, само по-младата ми сестра (на 10 години) беше убедена.

P.S. Играта Knack, както и Knack 2, бяха създадени изцяло от задължение. Марк Сърни, който е отговорен за създаването и дизайна на конзолите на Sony (конкретно Playstation), постави условие за реализацията на този заглавие, въпреки трагичното посрещане на първата част. За съжаление, в тази дуология е ясно, че е напълно различно да работиш като консултант по игра, отколкото да я създаваш от самото начало!