Европейският континент, поне западният, живее в мъчение на разкаянието. Повтаря старите си престъпления: войни, религиозни гонения, робство, колониализъм, фашизъм, комунизъм. Това е позицията на Паскал Брикнер, за когото това разкаяние е еднопосочно; не го изискваме от други култури, от други режими, които "се обвиват в своята чистота, за да могат да ни обвиняват още по-добре".

Защо Европа е изоставила критичния дух, който е нейна визитна картичка от времето на Просвещението, за да се потопи в мазохизма? Какви са последствията от тази "Тирания на разкаянието"? Защо европейците имат тенденция да забравят, че макар и да са родили чудовища, те също така са създали теории и методи, които позволяват победата над тези чудовища? Защо забравят, че Европа, и само тя, се е борила да надмогне варварството си?

[Извадка от текста на задната корица на изданието]