Политическата теория на либерализма е доказала от средата на 19-ти век, че свободата на гражданите, за която са се водили революции, е трансформирана в известната свобода на пазара, която произвежда неравенство и несправедливост.
С тази представа, колкото повече натрупаният богатство се събира в единия полюс, толкова повече се увеличава мизерията в другия, създавайки по този начин дълбока социална пропаст, която води до структурна криза.
Въпреки това, развитието на либерализма води до държавата на развитие и социална закрила, която, преодолявайки кризите си в последните десетилетия на 20-ти век, се трансформира в неолиберализма.
Политическата теория на утвърдения социализъм, през повече от седемдесетте години на своето съществуване, е доказала, че е далеч от грандиозните си цели. Докато средствата за производство не бяха оставени в собственост на частни лица, както в капитала, след Октомврийската революция те създават нови социални класи вместо да ги унищожат.
На политическата сцена, истинската социалистическа концепция за демокрация беше изопачена, въпреки повтарящата се ленинистка фраза “властта е в ръцете на комитетите”. Участието на работещото население, било то в синдикати или комитети, беше ограничено до малкото специалисти.
Създаването на нова политическа теория на демократичния социализъм, която да може да има за цел човека и неговото развитие, охранявайки участието му и демократичните процеси, не само че изглеждаше като желана цел през третото десетилетие на миналия век, но се явява дългосрочна мечта и постоянна цел, както и необходимост сред работниците в международен план до днешния ден.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
Брой страници
296
Корица
Меко
Година на публикуване
2006
Издател
Ekdoseis Panepistimiou Makedonias