От предисловието на автора „Илюзията не се яде, каза момичето. Не се яде, но те храни, каза генералът“ Габриел Гарсия Маркес (1927- 2014).

Нямам готови политически решения нито рецепти за щастие. Единственото, с което разполагам, е моята устойчива депресия. Винаги, през целия си живот, изразявам страстта си към това, в което вярвам, по-добре казано, моите страсти, често сам, без да претендирам за безгрешност.

Никога не придобих партийна принадлежност – от гледна точка – предложих на левицата всичко, което или младешкият ентусиазъм, или размислите на зрялостта ме подтикваха. Може би нещо да се промени в тази страна на крайна консервативност.

И ето че дойде моментът, когато една фалшива левица се идентифицира както с консерватизма, така и с ретроградността. Не съжалявам за избора си, но съжалявам за загубеното време, за загубените мечти. За волевата слепота от време на време.

Въпреки това, мисля, че поне днес, всички ние трябва да надхвърлим себе си и да превърнем грешките на миналото в урок за бъдещето. Защото имам убеждението, че сега става дума за много повече от егоизма или партийните лаври на всеки един.

Днес трябва да действаме извън традиционната левица и десница. С единствено правило интереса на родината и на младите поколения. Тези поколения, които криминалната, образователна некомпетентност направи полуобигравени или функционално неграмотни.

Това е най-дълбоката причина за упадъка, духовното поробване на гражданите, които методично се преобразуваха в зрители – гласоподаватели на риалити. Над всичко, следователно, и над всички точно в този момент, налага се salus patriae и болезнената истина. Всичко останало ще го намерим по-късно.