Това издание беше реализирано по повод на едноименната изложба, организирана от Образователната фондация на Националната банка в изложбеното пространство на Мегарон Ейнарду (27 май - 30 септември 2017). Повод за нейното организиране стана дарението на архива на художника от сина му Янус Мацакис и семейството му.

В настоящия том за първи път се събират художествени произведения, рисунки и иконографии на Мики Мацакис, от цялата му петдесетгодишна артистична кариера. МИКИ МАЦАКИС е роден в Мира, Мала Азия, през 1900 година от родители с родом от Додеканезите. Семейството се заселва през 1906 година в Александрия, а през 1918 година младият Мацакис завършва Българското гимназия в Александрина.

През 1921 година заминава за обучение по живопис в Париж, но в същата година я напуска и отива в Мюнхен, където първоначално посещава курсове в частното училище на Ханс Хофман Schule für Bildende Kunst. Впоследствие, през 1922 година, е приет в известната Академия в Мюнхен. През 1926 година се завръща в Александрия и започва своята артистична кариера.

Той влиза в артистичните и литературните кръгове на града, среща К. П. Кавафи, изработва портрети на известни египтяни, изложи свои произведения на индивидуални изложби в Александрия и Каиро и участва в колективни. Остава в Египет до 1932 година, като извършва паралелно пътувания в Гърция и Кипър, откъдето черпи вдъхновение от техните пейзажи.

През 1932 година се установява със семейството си в Атина. Става приятел с Д. Пикионис, Ф. Кондоглу, С. Папалука и Д. Давис. Първата му изложба в Атина е проведена с голям успех през май 1932 година в залата на „Парнасос“. През 1930-те години Мацакис е председател на художественото дружество „Съюз Свободни Художници“ и генерален секретар на „Съюза на Съюзите на Визуалните Изкуства“, докато продължава да експонира систематично и развива богата синдикалистка дейност.

През 1947 година поема задачата да иконифицира метрополитната църква на гръцката общност в Александрия, Благовещението на Пресвета Богородица, и се завръща в Египет, където остава до 1956 година. През този период работи и в много църкви на гръцката общност, като паралелно продължава своето светско творчество.

Но и след завръщането си в Гърция остава изключително активен, излагайки в Атина, в провинцията и в чужбина, поемащи иконифициране на църкви в Гърция, Египет и САЩ, а също така работи по декорацията на Заппейон Мегарон (1968) и поддръжката на вътрешните декорации на Националната библиотека (1974). Умира в Атина през 1978 година.

Живописното и рисувателно дело на Мацакис, реалистично в основата си, е в основната си концепция вдъхновено от уроците на импресионизма. Отразява форми, често на близките си, сцени от ежедневния живот и по-специално сцени на улицата, както и пейзажи от места, които понякога се обозначават, а понякога не. Цветовете му в портретите изглеждат да подчертават психо-емоционалната същност на изобразените лица, докато пейзажите отразяват с уважение атмосферата на съответното място.

Морето и полето се редуват с селото и града. Вдъхновението му извлича изображения както от Египет, където е израснал, така и от Гърция, където по-късно се установява. Общо взето обаче артистичният му поглед е привлечен от множество теми, които не спира да записва и изобразява, независимо къде се намира. Характерно е, че след 1960 година, доминираща тема в живописта му се оказва пейзажът на Егейско море.

Изданието се допълва с информация за текста и хронология, изготвена от изкуствоведа Спирос Московас, непубликувани текстове на Мики Мацакис (лектура за Ф. Кондоглу, С. Папалука и О. Аргиро и теоретичен текст за художествени въпроси от Междувоенния период) и критики за неговото дело от О. Елитис, Д. Пикионис, Е. Вакалос и Д. Кокино.