Наративът съществува много преди появата на киното, което взима назаем от всички останали изкуства, за да изобрети собствените си начини на разказване на истории.

В крайна сметка е известно, че кино без наратив не съществува. Въпреки това, киното се отличава радикално от литературния наратив. Произведението се сблъсква с предразсъдъци, които често принизяват кино наратива до нивото на сценария.

Наративът на един филм преминава през всички етапи на създаването на втория, включително снимките и монтажa. Той се въплъщава в интерпретацията на актьорите, преминава през телата им, гласовете им и през всяка обработка на звуковата лента.

Използва собствен език, възползва се от всяка малка липса, мрак, флашбек или флашфорд, извънкадровия глас, специалните ефекти. С други думи, в киното, що се отнася до наратива, всичко зависи от режисурата, и именно това е неговата специфика.

(. . .) [Извадка от текста на задното корица на изданието]