Съвременната концепция за революцията, неразривно свързана с идеята, че историческият ход прави внезапно ново начало, че ще се развие напълно нова история, която никога не е била известна и никога не е била разказвана, беше непозната преди двете велики революции в края на 18-ти век.

Преди да се включат в това, което се оказа революция, никой от главните действащи лица не е имал ни най-малка представа каква ще бъде сюжетната линия на новата драма. Въпреки това, от момента, в който революциите започнаха да вървят по своя път, и много преди онези, които участваха в тях, да знаят дали техният проект ще завърши с победа или с катастрофа, новаторството на драмата и по-дълбокото значение на нейния сюжет ставаха очевидни за актьори и зрители.

Що се отнася до сценария, без съмнение той беше възходът на свободата: през 1793 г., четири години след избухването на Френската революция, в момент, когато Робеспиер можеше да определи своята власт като "деспотизъм на свободата", без да се страхува от обвинения в противоречивост, Контесре обобщи това, което всички вече знаеха: "Думата 'революционен' може да се прилага само за революции, чиито цели са свобода". (Хана Арент)

Вдъхновението от политическите традиции на древността, спорната опитност на големите революции на новото време (Френската, Американската, Руската) и радикалното преосмисляне на критични явления от съвременния свят - като връзката между войната и революцията, "социалният въпрос" във връзка с политиката, разграничението между освобождение и свобода - съставляват този класически труд, подписан от най-значимия политически философ на 20-ти век.