Тази книга поставя в центъра вниманието университета, като "слово" и като практика, като институция и като организация. Отразява постепенното формиране на европейска образователна политика и структурираното слово за университета и сложната система на управление на висшето образование, която се е формирала постепенно след Втората световна война.

Първата част на книгата анализира променящата се роля на държавата като субект, вече не доминираща, а интегрирана в регионални съюзи, и последствията от тази еволюция върху политиката за висше образование. Тя интерпретира европейската политика, която се развива чрез "близнаците" Процеси на Болоня и Лисабон, като отговор на натиска на глобализацията и неолиберализма.

Втората част на книгата разглежда влиянието на европейската политика върху гръцката политика, формирането на институционалната рамка на висшето образование и политиката за осигуряване на качеството.