Драконовата догма е недовършен скъпоценен камък.
Това е игра, която ясно е недовършена, но всеки негативен аспект е заменен с някои фантастични положителни страни.
Относно историята, вие сте човек в крайбрежно село, който е имал нещастието да бъде в центъра на раждането на следващия дракон, зло, което идва на всеки сто години, за да унищожи света. Драконът ви избира като достоен противник и ви открадва сърцето, превръщайки ви във Възкресения. Това означава, че сте човек, който остава жив и безсмъртен без сърце, способен да командва Павни (бездушни хора, които пътуват между световете), докато един ден ще бъдете готови да се изправите срещу дракона. Историята "теоретично" е фантастична, но начинът, по който се разказва, е много лош. Гласовото озвучаване първоначално изглежда умишлено на средновековен английски, въпреки че играта няма такъв стил. След началото стигате до големия град, където херцогът ви възлага различни мисии, за да се "докажете" през повечето от играта. Мисиите не са лоши и са полезни за запознаване със света, но сцените са рядки, диалозите са монотонни, а враговете в тази част са повтарящи се. Не помага и фактът, че членовете на вашата партия са буквално безжизнени. Истинската лора е в страничните задачи, които много помагат за поглъщане и разбиране на героите. Ако успеете да пренебрегнете/гледате тази част и достигнете третата част на играта, ви очаква фантастична история.
Битките са някои от най-добрите, които съм виждал. Обикновено пътувате с 3 павна, 1 собствен и 2 заемани от други играчи. Имате на разположение всички умения, които очаквате от най-добрите фентъзи епопеи, и ще се видите участващи във фантастични екшън сцени без бързи времена на действие. Дори маговете, които обикновено са най-скучните класове в тези игри, са изключително забавни благодарение на фантастичните разрушителни умения, които могат да развихрят.
Графично играта показва, че е игра за PS3. Въпреки това, с оглед на хаоса, който се случва, изглеждаше невъзможно да се изпълни на конзоли от това време, и тази версия за PS4 най-накрая има пълноекранен и стабилен кадров режим. Създаването на герои беше едно от най-добрите, когато излезе, и това не се е променило до днес.
Светът е много голям, но е ясно, че имаше амбиции да бъде още по-голям. Има само два истински града, а останалите са най-много лагери. Въпреки това, светът е пълен с живот и детайли, и се препоръчва да го изследвате, тъй като определени области се охраняват от опасни същества, а всички сандъци със съкровища се появяват отново на всеки няколко дни. В началната версия на играта имаше проблем с движението, тъй като възможностите за бързо пътуване бяха ограничени и скъпи, но тази версия го е оправила.
Едно от най-добрите нововъведения на играта е онлайн системата. Не можете да играете директно с други играчи, но павните се учат, като ви гледат вас и други играчи да завършвате задачи и да изследвате области, и след това могат да дават съвети. Павнът, който създавате, може да бъде заеман от други играчи в техните партии, а вие, от своя страна, можете да заемате техните, така че споделяте знания и бойни умения.
Въпреки недостатъците си, играта е епична, ако се ангажирате с нея. Има нещастие да бъде пусната едновременно със Skyrim, но в много аспекти я надминава. Тази версия включва DLC и разширението.
__________________________________________________
Съвети за начинаещи:
* Полът и формата на вашия герой имат значение. Големите герои имат много издръжливост, малките герои се катерят по-добре и имат по-бързо възстановяване на издръжливостта, високите герои могат да се държат от по-високи точки, кратките герои могат да се поберат през дупки, а жените могат да носят уникални костюми.
* Зоната за разширение (Bitter Black Isle) е зона за края на играта и въпреки че е достъпна от началото, не се препоръчва да я правите преди да достигнете ниво 50.
* Бойте се от нощта. Светът става много по-опасен, а уникални врагове правят появата си. И като че ли това не е достатъчно, е реалистично тъмно.
* Докато прогресирате през Основната задача, много странични задачи се провалят или изчезват. Уверете се, че правите страничната задача "Загубено и намерено" преди да стигнете до големия град, тъй като след това има голяма верига.
* Играта има механизъм на привързаност, където героят, когото най-много обичате, ще се появи в финалните кадри. Играта ви насочва към конкретни добре разработени герои, които имат специфични странични задачи, които значително увеличават привързаността с тях, но в реалността можете да направите който и да е NPC ваш "любим" като ги заобикаляте с подаръци, от малолетни до всякакви случайни стражи.
* След като победите дракона, играта не свършва, въпреки че има кредити. Просто влизате в края на играта, където истинският край ви очаква малко по-надолу.
Το Dragon’s Dogma είναι ένα Flawed Gem.
Είναι ένα παιχνίδι που είναι φανερά ημιτελές, μα κάθε αρνητικό που έχει αντικαθιστάται με κάποιο φανταστικό θετικό.
Σεναριακά είσαι ένας άνθρωπος σε ένα παραθαλάσσιο χωριό, που είχε την ατυχία να είναι στο επίκεντρο της γένεσης του επόμενου δράκου, ένα κακό που έρχεται κάθε περίπου εκατονταετία για να καταστρέψει τον κόσμο. Ο Δράκος σε επιλέγει σαν άξιο υποψήφιο αντίπαλο και σου κλέβει την καρδιά μετατρέποντας σε σε Arisen. Δηλαδή είσαι ένας άνθρωπο που παραμένει ζωντανός και αγέραστος χωρίς καρδιά, ικανός να διατάζει τα Pawns (άνθρωποι χωρίς ψυχή που ταξιδεύουν μεταξύ κόσμων), ώσπου μια μέρα θα είναι έτυμος να αντιμετωπίσει τον δράκο.
Το σενάριο είναι «θεωρητικά» φανταστικό, μα είναι πολύ άσχημος ο τρόπος που στην λέει. Το Voice acting καταρχάς φένεται να ειναι επιτηδευμένα σε μεσαιωνικά Αγγλικά, ενώ το παιχνίδι δεν έχει τέτοιο στιλ. Μετά την αρχή, φτάνεις στην μεγάλη πόλη όπου ο Δούκας θα σου αναθέτει διάφορες αποστολές για να «αποδείξεις τον εαυτό σου» για το μεγαλύτερο μέρος του παιχνιδιού. Οι αποστολές δεν είναι κακές, και είναι χρήσιμες για να γνωρίσετε τον κόσμο, μα τα Cutscenes αρχίζουν και σπανίζουν, οι ομιλίες είναι μονότονες, και οι εχθροί σε αυτό το κομμάτι επαναλαμβάνονται. Δεν βοηθάει το ότι τα Party members σου, κυριολεκτικά είναι άψυχα. Το πραγματικό Lore είναι στα sidequests, που βοηθάν πάρα πολύ στο emersion και στο να καταλάβεις τους χαρακτήρες. Αν καταφέρετε και προσπεράσετε/παρακολουθήσετε αυτό το κομμάτι, και φτάσετε στο τρίτο μέρος του παιχνιδιού, είστε για μια φανταστική ιστορία.
Οι μάχες είναι από τις καλύτερες που έχω δει ποτέ. Κυκλοφορείς κατά κανόνα με 3 pawns, 1 δικό σου και 2 δανικά από άλλους παίχτες. Έχεις στην διάθεση σου όλα τα skills που περιμένεις από τα καλύτερα fantasy Epics, και θα βλέπεις τον εαυτό σου να συμμετάσχει σε φανταστικές σκηνές δράσης χωρίς να έχει Quick Time Events. Ακόμα και οι μάγοι που τυπικά είναι από τα πιο βαρετά classes σε αυτά τα παιχνίδια, είναι εξαιρετικά απολαυστικοί χάρη στα φανταστικά καταστροφικά skills που μπορούν να εξαπολύσουν.
Στα γραφικά το παιχνίδι δείχνει ότι είναι παιχνίδι του PS3. Ωστόσο, δεδομένο το χαμό που γίνεται, φαίνεται ότι ήταν αδύνατο να τρέξει στις κονσόλες της εποχής, και αυτή η έκδοση του PS4 έχει επιτέλους Full-screen και σταθερό framerate. Το Character creation είναι ήταν από τα καλύτερα όταν βγήκε, και αυτό δεν άλλαξε μέχρι σήμερα.
Ο κόσμος είναι πολύ μεγάλος, μα είναι φανερό ότι είχε βλέψεις να είναι ακόμη μεγαλύτερος. Υπάρχουν μόνο δυο πραγματικές πόλεις, και τα υπόλοιπα είναι Camps στην καλύτερη περίπτωση. Ωστόσο ο κόσμος είναι γεμάτος Ζωή και λεπτομέρεια και συνιστάτε να τον μάθεις καθώς πολά επικηνδινα τέρατα φύλάναι ορισμένες περιοχές και όλα τα lootchests γίνονται respawn κάθε μερικές μέρες. Το παιχνίδι στην αρχική έκδοση είχε πρόβλημα με τις μετακινήσεις, καθώς η δυνατότητες για fast-travel ήταν περιορισμένες και ακριβές, μα σε αυτήν την έκδοση το έχουν διορθώσει αυτό.
Από τις καλύτερες καινοτομίες του παιχνιδιού είναι το Online system. Δεν μπορείς να παίξεις απευθείας με άλλους παίχτες, μα τα pawns μαθαίνουν βλέποντας εσένα και τους άλλους παίχτες τα quest και τις περιοχές και μετά μπορούν να δώσουν συμβουλές. Το ένα Pawn που φτιάχνεις, μπορούν να το δανειστούν άλλοι παίχτες στο party τους, και εσύ με την σειρά σου δανίζεσαι τα δικά τους και έτσι μοιράζεστε γνώσεις και μαχητικές ικανότητες.
Παρά τα ελαττώματα, το παιχνίδι είναι έπος αν ασχοληθείς μαζί του. Είχε την ατυχία να κυκλοφορήσει μαζί με το Skyrim μα σε πάρα πολλούς τομείς τους κάνει πολύ καλύτερα. Αυτή η έκδοση έχει τα DLC και το Expansion.
__________________________________________________
Hints για αρχάριους:
* Του φύλο και σχήμα του χαρακτήρα σας μετράει. Οι μεγαλόσωμοι έχουν πολύ Stamina, οι μικρόσωμοι σκαρφαλώνουν καλύτερα και έχουν καλύτερο stamina regeneration, οι ψηλοί φτάνουν να κρεμαστούν από ψιλότερα σημεία, οι κοντοί χωράνε να περάσου από τρύπες, και οι γυναίκες μπορούν να φορέσουν μοναδικά κουστούμια.
* Η περιοχή του Expansion (Bitter Black Isle) είναι endgame περιοχή και ενώ είναι διαθέσιμη από την αρχή, δεν συνιστάται να την κάνετε πριν φτάσετε lvl50.
* Να φοβάστε την νύχτα. Ο κόσμος γίνεται πολύ πιο επικίνδυνος, και μοναδικοί εχθροί κάνουν την εμφάνιση τους. Σαν να μην έφτασε αυτό, είναι ρεαλιστικά σκοτεινά.
* Όσο προχωράτε να Main Quest, πολλά side-quests αποτυγχάνουν ή εξαφανίζονται. Φροντίστε να κάνετε το side-quest “Lost and Found” πριν φτάσετε στην μεγάλη πόλη, καθώς έχει μεγάλο chain μετά.
* Το παιχνίδι έχει ένα Affection μηχανισμό, όπου ο χαρακτήρας που αγαπάτε περισσότερο θα εμφανιστεί στα τελευταία cutscenes. Το παιχνίδι σε σπρώχνει σε συγκεκριμένους καλογραμμένους χαρακτήρες που έχουν συγκεκριμένα side-quests που ανεβάζουν πολύ το affinity μαζί τους, μα στην πραγματικότητα μπορείτε να κάνετε οποιοδήποτε NPC τον «αγαπημένο» σας λούζοντας τον στα δώρα, από ανήλικους εως κάθε τυχαίο φρουρό.
* Αφού νικήσετε τον δράκο, το παιχνίδι δεν τελειώνει παρά το ότι έχει credits. Απλά μπήκατε στο endgame, με τον πραγματικό τερματισμό να περιμένει λίγο ποιο κάτω.