Как загубихме Апo. Налягането на времето и събитията е ужасяващо за всички нас. Посланикът комуникира с ръководителя на кенийците, който му показва средната кола от колоната от пет автомобила.

Излизаме от портата на изхода на територията на резиденцията, посланикът, Оджалън, аз и Дилън. Оджалън е между нас. Пристигаме до колата, която ни е посочена. Един кенийски работник отваря задната врата и Апo влиза на задната седалка, докато се опитваме да влезем с него посланикът и аз.

Кенийците ни пречат, както пречат и на Дилън, която се опитва да влезе в колата и когато вижда, че не успява, моли Апo да слезе и да се върнем в резиденцията. Посланикът и аз държим врати на колата отворени, за да не избяга. Кенийците оставят да се разбере, че се страхуват в случай, че някой от нас е въоръжен, и казват на посланика, че до самолета отговорността за Апo е тяхна.

Такова време, такива думи. Тъмнината, натиска на събитията и чувството, че си напълно сам в управлението на такава ситуация, не ти позволяват да се държиш по друг начин. Непрекъснатото "изхвърлете го", обидите, вулгарността и отсъствието на Атина, ни довеждат до тук, където сме. Да не можем да обърнем течението на събитията...

Апo е останал на задната седалка, сам, и наблюдава разговора на посланика с кенийците на английски....