Специалистката на Атина, както я наричали, легендарната куртизанка Габриела, може да е била известна с красотата си сред мъжете от града, но стана основно известна с морала, характера и благотворителната си дейност, качества, които я направиха обожавана от съседите й до края на живота й.
Хората, които я познаваха добре, говорят за една религиозна и напълно независима жена, която е помогнала на много деца да ходят на училище и е плащала медицинските разходи на бедните си съседи. Тя продължи да работи до 1991 г., на 75 години, когато намери трагична смърт от удушаване. Извършителите влязоха в дома й като клиенти и я убиха, без да оставят никаква следа. Полицията никога не успя да ги арестува.
В автобиографичната си книга говори за детството си, мъжете и професионалната си дейност, за които никога не е чувствала срам. Между другото, тя споменава, че е осигурявала на мъжете обич и топлота, а у дома си всички намирали утеха, тъй като се сприятелявала с клиентите, разговаряла и много от тях споделяли личните си проблеми.
Тя никога не е била бърза, никога не е плашила и никога не е говорила лошо. Габриела никога не е спирала да се чувства човек, въпреки че много пъти е действала по начин, който не е общоприет. Но така постъпват хората, които се чувстват искрени първо със себе си, а след това и с другите...
