През есента на 1915 година войски на Антантата десантираха в Солун, след неуспешната експедиция в Дарданелите, и съставиха Източната армия. Събирането на войска в Македония имаше за цел да помогне на Сърбия, която бе подложена на атака от Централните сили. Обаче отстъплението на сръбските войски накара съюзниците да останат бездейни в Солун за дълъг период от време.
От френско-английска експедиционна сила от десетки хиляди души в края на 1915 година, Източната армия се превърна през 1918 година в многонационално и многорелигиозно мозаечно образувание, в което се добавиха, наред с другите, гърци, сърби, руснаци, италианци, "сенегалци", северноафриканци и араби. Армията, която вече наброяваше около 650 000 войници.
След капитулацията на укреплението Рупел и окупацията на Източна Македония от Централните сили, страната се оказа през есента на 1916 година разделена между правителството на Атина, ръководено от германофила крал Константин, и Временната правителство на Солун, ръководено от Елевтериос Венизелос, който подкрепяше политиката на съюзниците. "Националният разкол" достигна своя връх през 1916 година с морската блокада, наложена от съюзниците на "Стара Гърция", с цел Костантин да се оттегли, и конфликта им с части от редовната армия, както и с паравоенни организации, известен като "Ноемврийските събития".
1917 година бе преходна и ключова година за Гърция. Последиците от "Ноемврийските събития" върху населението на Атина, внушителното френско военно присъствие в града, както и изпращането на френския сенатор Шарл Жонар, принудиха краля да напусне Гърция. През юни 1917 година Венизелос се върна в Атина и вече обединена Гърция влезе във войната на страната на Антантата.
Следващия месец отново бе свикано Народното събрание, което бе разтурено противоконституционно през май 1915 година, което бе наречено "Народно събрание на Лазарите", и наследникът на Константин, Александър, встъпи на трона. Това бе началото на нова глава в гръцката история.
В настоящото албумно издание са представени неизвестни фотодокументи на Атина от началото на 20-ти век, и по-специално от 1917 година, през която градът бе сцена на интензивни политически разтърсвания, в по-общ контекст на опасни колебания в живота на гръцката държава. Фотографската перспектива на френските войници – чие присъствие в столицата (в контекста на съюза на Антантата) бе резултат от тези извънредни обстоятелства – се съсредоточи, естествено, главно върху човешкия фактор.
Брой страници
238
Корица
Меко
Година на публикуване
2017
Издател
Melissa
