В продължение на векове повечето обсъждания на духовността в западната култура са се концентрирали върху предписанията и практиките на юдео-християнската традиция. В продължение на повече от 2000 години всяко разглеждане на духовния живот попада в привилегированата област на организираната религия.

Но възходът на съвременния секуларизъм през 18-ти и 19-ти век сериозно компрометира доверието към религиозния път, изправяйки съвременния Запад пред сериозна дилема - духовните императиви на живота продължават да изискват нашето внимание в момент, когато традиционните механизми за справяне с тези нужди са станали все по-дисфункционални и неефективни.

Потенциален източник на решение за тази ситуация се крие в призив към съвсем различна традиция, която не разчита на вяра, а вместо това се стреми да достигне до духовно проникновение чрез алтернативния маршрут на рационалното изследване. Разумът може да предостави свои уникални духовни прозрения, дори в отсъствието на митер и чаша.

Десетте правила, които следват, представляват трайни характеристики на гръцката мъдрост. В много реален смисъл те са непокорни на времето и мястото и представляват прозрения, които остават дълбоко актуални за съвременната култура. Те могат да служат като антидоти за епоха, в която много от това, което е истинско и ценно, е забулено от лъжа и погрешни схващания.

Съответно, тези древни афоризми са предложени на всички заинтересовани да отърсят праха от очите си.