Малко преди да бъде обявен за римски император, Диоклетиан (284-305 г. сл. Хр.) е роден Георги (вероятно през 280 г.). Той произхождал от богато и благородно семейство от Кападокия, което живеело в Армения. От баща си Геронтий, който бил сенатор и военачалник, получил любовта към военното изкуство - което и последвал - докато от благочестивата си майка Полиохрония бил възпитаван 'от бебе' да вярва безрезервно в Бога и да практикува добродетелността, взимайки за пример Господа, светиите и мъчениците.

Когато достигнал подходящата възраст, Георги бил приет в римската армия. Неговият морал, учтивост и доброта го направили веднага обичан сред офицерите и войниците. И не само това. Когато през 297 г. римляните нападнали Нарцис, цар на Персия, Георги се изявил особено с храбростта и смелостта си, което довело до награждаването му с длъжността трибун.

Победите, които той постигнал на военното поле, впечатлили император Диоклетиан, който назначил Георги за командир с титлата граф в редиците на императорската гвардия, едва на 18 години! Междувременно, с Божията благодат, която чул молитвите на Георги и майка му Полиохрония, Геронтий, който все още бил езичник, приема християнската вяра, кръщава се и скоро напуска настоящия свят.

Синът и майката продължават живота си по Христовия начин. Те се упражняват в молитва и благотворителност. Разпределят част от богатствата си на 'най-малките братя' на Христос, безразлично дали са християни или езичници.

През 302 г. кесар Галиерий отново нападна персите. Георги отново се утвърди като най-смелия и ценен офицер, без обаче да спре да бъде скромен и верен християнин. През същата година Диоклетиан с указа си обяви страшно преследване срещу християните. Неговата заповед беше ясна: 'Който християнин отрича и се отрича от вярата си в Христос, да получава царски дарове и почести. Който не се убеди, да го плати с живота си.'