В първите дни на света зверовете бяха богове. А боговете често бяха зверове. Хората, които много искаха да бъдат богове (или поне зверове), все още не бяха намерили начин да ги ловуват. Истината е, че дори не бяха намерили начин да се спасят, когато зверовете ги преследваха. Но за да ловуват те самите зверове – изобщо не ставаше дума. Защото в онези много стари времена… ловци още нямаше. Броени на пръсти бяха тези, които смееха да се изправят срещу вълци, глигани, змии или диви бикове. Броени бяха и тези, които успяваха да уловят мечка, орел, тигър или кон. Още по-малко бяха тези, които се бореха с дракони, ламии, ехидни и сфинксове. И само истинските герои стискаха зъби и се сражаваха с най-дивите, най-страшните, най-ужасяващите зверове: лъвовете.