Първобитните общества -в действителност, първобитните хора- са измислици на западната фантазия. Това не означава, че понятията за първобитното не служат на никаква цел. Както алтернативните светове на научната фантастика, така и идеите за първобитното общество ни помагат да мислим за собствените си общества.

Първобитният, варварският, дивият са противоположностите на нашите размери. Те са това, което не сме. Определят ни така, както ги определяме. Това е стара история на Запада. Тукидид е отбелязал, че Омир не нарича героите си гърци. Той дори не използва термина варварин, отбелязваше, вероятно защото гърците все още не са се отделили от останалия свят с различно наименование. Веднага, след като е била схваната идеята за гърците, е била измислена и нейното противоположно. Гърците и варварите бяха близнаци.

Първобитните хора са променливи същества, които могат да играят много роли. Нашето възприятие за това какво е първобитно зависи от това какво, в конкретен момент, можем да считаме за цивилизовано. Ако сме уверени, презираме първобитните, защото нямат нашите предимства. Ако сме песимисти, изглежда, че предлагат модела на един по-добър, по-свободен, по-здравословен и по-естествен начин на живот. Ако сме скептици, може да повтаряме Монтен и да твърдим, че не сме по-добри от първобитните.

Древните гърци се интересуваха особено от политиката на варварите, съвременните германски изследователи от тяхната митология, викторианските англичани от техните обичаи и закони, докато френските художници от Гоген и Пикасо до сюреалистите бяха очаровани от това, което наричаха първобитно изкуство. Тези идеи не са стабилни, защото образът, който имаме за себе си, може да се промени. Въпреки това, те често са удивително устойчиви.

(От предговора на автора за българското издание) Удивителната характеристика на теорията за `първобитното общество` е продължителността и устойчивостта й през годините, които последваха, срещу етнографските й опровергавания и въпреки различията, относно позициите на теоретичните школи, които я приемат. За интерпретацията на тази впечатляваща последователност Купър използва две понятия: понятието за трансформация на идеите и това на мита [...].

Устойчивостта на мита за първобитното общество се състои в това, че той се отнася до важни социални въпроси, като семейството, държавата, гражданството, предлагаше възможност за трансформации, които можеха да отговорят на всякакъв специфичен интерес, независимо от другите теоретични предпоставки, и накрая създаде традиция за разрешаване на проблеми, която се отнася единствено до съществуването си.

[Извадка от текста на въведението на изданието]