Целта на настоящото изследване е да участва в публичния научен диалог относно характера на правото на Европейския съюз и да се справи с някои ключови въпроси, свързани с новите категории актове, които засягат правната страна, когато се прилага производното право в рамките на всяка държава членка.

По същество изследването представлява първия цялостен анализ на новите категории актове на производното право на Съюза, въведени с Лисабонския договор. Става въпрос за основните категории на законодателни и незаконодателни актове, както и по-специфичните на делегирани, изпълнителни и незаконодателни актове, които се основават пряко на Договорите.

Разпоредбите на Лисабонския договор определят категорията на всеки акт в зависимост от процеса, по който той се издава, независимо дали процесът е предвиден в Договорите, или е определен с актове на производното право, чието съдържание е определено в Договорите.

Чрез анализа на процеса на издаване на всеки акт, новите категории свързват актовете на производното право с институциите, които ги издават, елемент, който липсваше в правната система на Съюза преди последната ревизия.

Изследването подчертава необходимостта новите категории актове на производното право да бъдат интегрирани в правната система на Съюза, каквато е била преди Лисабонския договор, и да се проучат промените, които те водят към тази система, като се има предвид, че остава в сила типологията на юридически обвързващите актове на производното право (регламент, директива, решение), както е определено с Учредителните договори.

Поради тази причина, първата глава на изследването разглежда правото на Съюза от гледна точка на теорията на правните системи, а втората идентифицира някои основни систематични характеристики на правото на съюза.

В третата глава се разглеждат по-специфичните правила, които регулират приемането на актовете на производното право на Съюза и които бяха наречени от Съда „законодателната система на Договорите“, както тези правила бяха формулирани преди последната ревизия, а в четвъртата глава се анализира преходът от предишния режим към нововъведенията на Лисабонския договор чрез Събранието за бъдещето на Европа и Конституционния договор.

В петата и шестата глава се анализират новите категории актове въз основа на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, която е интензивна, в тази сфера, през последните години, а в седмата се обсъждат, от гледна точка на частните лица, някои специални въпроси относно съдебния контрол и защитата на основните права, свързани с новите категории актове.

В заключителните наблюдения се преразглежда основният въпрос относно йерархизацията на правилата на производното право и приносът на новите категории актове към нея.