Тази нова книга се състои, както споменахме, от две части. В първата част има монолози от произведения, написани в началото и в средата на нашата епоха, която започна след войната. По времето, когато доминираше оптимизмът, че всичко ще бъде наред и всички ще бъдат благополучно възстановени.

Героите на тези първи монолози изобщо не подозират, оптимизмът на епохата не им позволява съмнения и колебания относно ситуациите, които преживяват. Те действат, идеално синхронизирани с настоящите времена, те са хванали здраво ламарината и не знаят къде стъпват и къде се намират, просто бягат задъхани и тревожни, опитвайки се да реализират мечтите си, които им бяха обещани от други.

Но това, което преживяват, не е нещо толкова лесно и тъй като те все още са много живи хора, под повърхността на оптимизма и желаната радост в подсъзнанието им действат насилствено вечните механизми на съдбата, които се стремят да излязат на повърхността и да ги информират навреме преди да е станало твърде късно.

Но кората на повърхността все още е много твърда, почти непробиваема, така се създават вибрации, малки земетресения и импулси, които пораждат поведения и реакции на границата на комичното и трагичното. Всички тези сили, които не намират изход, за да станат думи и знание, а остават глухи, неразгадаеми състояния, се превръщат в обсесивни идеи, крайни, нелогични действия, хистерични изблици, които мъчат героите и се опитват да ни информират като публика за това, което точно се случва, предизвиквайки нашия смях или съжаление.

Във втората част всички монолози са написани наскоро. Времето най-накрая е показало истинското си лице. Стъклената стена на оптимизма е станала на парчета от камъните на ежедневното потисничество. Хората вече са престанали да вярват на повелите му и са принудени да ги следват с икономически изнудвания. Илюзиите са се разсеяли. Ситуацията е станала сериозна.

Сега тези, които ги мъчат, им е позволено да ги изразят и да ги изкарат на повърхността. Това, което им се случва, е толкова страшно, че дори и да искат да го игнорират, не могат. Те са близо до край и новото начало, което предстои да започне, не предвещава нищо приятно.

В моменти на самота те изразяват болката си, осмеляват се да признаят това, което преживяват, но им е абсолютно невъзможно все още да разберат причините. Хаосът, който ще последва, ако разберат причините, ги изплашва и търпят икономическите изнудвания на правителствата като последен акт на продължение. Както разбирате, атмосферата във втората част е по-тежка, тъй като има голямо съмнение относно вида последваща.

[Извадка от текста на въведението на изданието]