Димитър Байрактарас беше изключителна личност. Смел и методичен човек, справедлив и строг, груб, но и чувствителен, патриот и религиозен, войник и полицай, човек на дълга. Роден е през 1833 г. и умира през 1904 г.

През 71-те години от живота си се случват редица значими и потресаващи събития, в които генералът със желязната ръка взима участие – може би, по някакъв начин, той е оставил своя печат върху много от тези събития. Първо при свалянето на Ото, където играе…

„...Атина при Байрактарас стана добре управляван град, тих град, културен град. За няколко седмици целият население бе разоръжено. Ушите на обувките и прическите на кутсаваките и мортидите бяха отрязани. Аримански форми се промяната в невинни агнета. Безработните бяха принудени да работят. Крадеците бяха изпратени в безвъзвратен кораб. Хашишарниците бяха закрити, а просяците изчезнаха. В таверните пиеха вино и не проливаха кръв. Броят и престижа на смелите младежи, които някога владееха и имаха щаб в площад Псирри, значително намаля и станаха комични фигури, напълно изтощени от тежката ръка на Байрактарас, за която един ден трябва да се издигне особена паметна плоча на площада на героите...“ (статия от в. Скрип)