Тази книга е продължение на онази с наименование 1915: Националният разкол и обхваща периода на Междусъюзническата война до 1940 година.

Въпреки Малоазийската катастрофа, разколът не беше преодолян. Той продължи най-вече като криза на националната интеграция, вече в рамките на държавата, с три фронта на конфликт: между бежанци и местни жители, между гръцки православни и национални или религиозни малцинства, между Новите територии и старата Гърция.

Той също така продължи като своеобразна религиозна схизма между последователите на Венизелос и тези на покойния крал Константин. Продължи да има и класови измерения, но с важни преоформления.

Накрая, Националният разкол като гражданска война беше разгорещен от екзекуцията на Шестимата и рецидивира с движението от 1935 година. Книгата опровергава образа на застой, който се култивира днес.

Не винаги "така" бяха новогръцките хора и тяхната държава, както често се казва. Имаше моменти и извън войните, когато те бяха способни на велики дела, които в максимална степен се възползваха от външни заеми и чужда помощ.

Книгата опровергава също така впечатлението за "цикличност", което се култивира днес. Актуално е и изтъкването на безизходиците, които носи в края си харизматичното лидерство, след "чудесата", които постигна в своята зенит.