[…] от времето на интегрирането на част от географска Македония в гръцкия корпус, "българизацията" беше определена като проблем "национална сигурност", а именно, действителното или възможното приемане от страна на част от славяноезичните на гръцката територия на българската национална идентичност. Особено проблематични се считаха тези райони, където, въпреки заселването им с гръцки бежански популации, славяноезичният население запазваше численото си предимство.

Сред районите, които създаваха страхова синдром в гръцката национална политика, на първо място беше областта Флорида. Страховият синдром доминираше в политиките, избрани за района, и характеризираше целия процес на интеграция на славяноезичното население в националния корпус. Много бързо, и очевидно от изборите през 1926 г., Флорида следваше политическите и социални разделения и конфликти, които се появиха на територията през целия парламентарен период на Междувоенния период.

С паралелните разделения между местни и бежанци, венизелисти и антивенизелисти, демократи и монархисти, във Флорида съществуваше и разделение между гърци и "българи". Въпреки че беше лесно да се определи като гърци или "гръкофилни" бежанците от Манастир, бежанците от Изтока и влахоговорящите или албаноговорящите жители на някои общини в региона, трудно беше да се уточни кои са истинските гърци сред славяноезичните.

Така (пара)дължеше възможността на институционални или извънинституционални центрове в района или в централната власт да определят качеството на гръцкото на това местно население, докато не съществуваше оспорване – само – за тези, които при интеграцията носеха – те или членове на техните семейства – титли за участие в "Македонския спор" на гръцката – категорично – страна. Страхът от обвинението за "българизация" се разви в основен инструмент за налагане в ръцете на местните полицейски власти и назначената административна бюрокрация, но и поле на политическа и социална експлоатация на населението на региона, предимно от страна на фактори от политическата елита, които допълнително взеха ролята на посредничество и осигуряване на несъмнена гръцкост за това население.

Настоящият текст търси "българизацията" сред отраженията на "политически и национални наклони" на гражданите на област Флорида през периода на Междувоенния период. Опитва се да се доближи до изборите, но и до възможностите за избор на гражданите на района Флорида, разравя миналото и вижда политиките, които са били очертани, избрани или наложени спрямо тях в района. […]

(От предговора на книгата) Андреас Ап. Атанасиадис е роден през 1963 г. в Понтохомо Еордая от родители учители. Предците му – от двете страни – произхождат от Кавказ в Русия и след "изхода" си оттам се настанили в Ертомус [Понтохомо] Козани и в Долна Клещина [Долни Клени] Флорида. Учил е математика и педагогика и работи като учител в ОУ Понтохомо. Изследователските му интереси са концентрирани в политическите идентичности и избори на етническите групи в района на Македония през периода на Междувоенния период, Окупацията и Гражданската война. Участвал е в исторически конференции като лектор, а част от работите му е публикувана в интернет. Написал е (в сътрудничество с Христос Михайлиди) книгата: Роден в Кавказ, Русия (Атина 2010, изд. Инфогнос).