«. . . Колкото по-бързо се събудим от удобни, утешителни митове [. . .], които се хранят от слабостите на България, партийни интереси и чуждестранни влияния, толкова по-бързо ще формираме реалистична политика.

Народът и лидерството са съвместно отговорни за доброто и лошото. Защото народът, с до голяма степен расслабено усещане за ценности, избира своите лидери от плътта на своята плът. Реалността, наложителна, ни принуждава да поемем по еднопосочен път към осигуряване на националните интереси. В крайна сметка, нямаме друг избор освен съпротива.

Горе-долу на народите, които вярват, че в сблъсък с експанзивни, агресивни съседи са загубени от самото начало». [Извадка от текста на корицата на изданието]