Съжалявам, че по причини, независещи от моята воля, автобиографията ми не включва едно важно, бих казал критично, събитие от живота ми: моята смърт. Защото автобиографията, уважаваща себе си, разбира се трябва да бъде съставена от всички онези елементи, които според автора хвърлят светлина върху земния му път. А мракът, който, както и да го погледнем, е това, което наричаме „смърт“, много често може да хвърли светлина върху живота на човека. Един красив, непокорен край най-сетне придава друго измерение на един живот, който макар и да е преминал с няколко добри момента, които почитат човешкия случай, за съжаление има и много моменти-разкъсвания в нашата цялост, в съпротивата ни срещу властите на този свят и в братството ни с другия, ценности, които единствено оправдават краткото му преминаване през Земята.
Но и по още една причина признавам, че ми липсва много в тази автобиография краят на моето пътуване: в малкото си литературно усилие обичам понякога да имам ретроспекции. Ето обаче, тук днес не мога да направя същия трик, започвайки от края на пътуването, към което стигаме, започвайки от несъществуването, за да се върнем в несъществуването. Във всеки случай, тъй като така стоят човешките неща и поне засега не е възможно – кой знае какво ни готвят науката и технологията – да се говори автентично за собствената си смърт и да се разкаже тя, нека и аз да последвам утъпкания път.