Можем общо да отбележим, че текстът носи силна иронична нагласа от страна на автора към личността на Дон Жуан, но не и към мита, от който изглежда, че е заимствал всички необходими елементи.

Мишел дьо Гелдерод се опитва да преобърне традиционния модел на Дон Жуан, като същевременно има ясни влияния от експресионизма и сюреализма, които процъфтяват през 20-те години на 20-ти век, период, в който е написано произведението. За експресионизма можем да отбележим указанията на автора относно използването на светлина. В експресионистичния театър светлината се използва по много експресивен начин, придавайки дори субективна гледна точка на света. Тук също, Мишел дьо Гелдерод осветлява по моделиран начин пространството на бара, като особено акцентира на моментите, в които се появява Олимпия, с резултат да направи играта на Дон Жуан с жената - идол още по-вълнуваща.

Относно сюреализма, можем ясно да аргументираме, че авторът използва всички елементи на течението, а именно автоматизма, съня, несъзнателното, освобождаването от контрола на разума и приетите ценности. Първото изненада за зрителите започва още от първата сцена на първия акт, с появата на централния герой на сцената. Този Дон Жуан, който се представя пред нас, няма нищо привлекателно на външен вид - съгласно описанията на автора. Къс, с бяла кожа, със къдрави коси и беден вид (износени дрехи), той влиза в бара на Вавилон, облечен така посред една карнавала нощ.

Там той ще срещне четирима мъже - карикатури, един черен, един слепец, един ням и един глух. Общуването му с тях го кара да почувства вече превъзходство, което се изразява чрез познатата Донжуанска арогантност. В Вавилон той ще срещне и символа на абсолютната и вечна красота, Олимпия, ще я подиграе, сигурен в себе си, ще се опита да я завладее, срещайки гнева на другите, и чрез неочаквания за него развой ще бъде завладян и ограбен от нея.

Дон Жуан на Мишел дьо Гелдерод напомня на представление в цирка - при спазване на пропорциите. Има централният водещ и акробатите, които идват да изпълнят номера си. Всички правят нещо, което изглежда предварително програмирано. Те изпълняват движенията си с голяма прецизност, като марионетки, управлявани от опитни ръце на онзи, който държи конците. Представлението има всичко: клоуни, магьосници, диви животни...