Условията на демокрацията са първо етически, а второ физически. Демокрацията диша в свободата и справедливостта, стъпва на универсални ценности, а не на частични интереси, които могат да съществуват легитимно, но е трагично те да управляват.
Това е „политиката“ на същността и именно тя трябва да служи на институциите и техните символи. Ако хората стремят към управление, което да предлага най-добрите условия за благоденствие, последното е въпрос най-вече на добродетел и второстепенно на производството и притежаването на материални блага.
Но добродетелта не е нещо дадено. Тя е свързана с природата (ехис), с навика (етос) и с умерения живот (логос). Политиката говори за управление, а не за събиране.
Управление е начин на господство на словото в определено население. Без управление, без висша крайна цел нямаме град. Градът е човешко творение с цел едно благо: Мирното съжителство и напредък на хората. Затова той се определя от качествени, а не от количествени характеристики.
