Трактатът "За душата" на Никита Ститакис представлява ключово произведение за разбирането на материалите на темата, която е била особено важна за византийската интелигенция, като създаването на ангелите, видимия свят и човека, същността на душата и състоянието след смъртта на тялото.

С познания по Писанията и предишната богословска литература, Никита Ститакис определя безплътната природа на ангелите спрямо хората и тяхната материална природа спрямо Бога, описуемото, невидимото, умственото и безсмъртното и т.н., свойства, които са им предоставени по Божия благодат, и описва техните служби.

Що се отнася до сътворението на света, той представя християнската представа за трикратното сътворение (умствен - сетивен свят - съставянето на човека в тяло и душа). От този момент нататък душата, духът на тялото, се свързва с тялото и осветява пътя си към спасението.