От гледна точка на гръцката история, падението на Константинопол от османците представлява едно от най-значимите събития в историята на гръцкия народ, донесло окончателния край на гръцката византийска държава и начало на нов период, наречен Турско робство или Турското владичество, период на политическо робство на гръцкия народ, който не е по-малко важен и не по- малко различен в цялостния исторически живот на народеца от предходния период на политическа свобода.

Падението на "императрица на градовете" не беше просто падение на един голям и горд град, столица на една държава, а падение на цяло едно държавно образувание и по-конкретно на целия исторически свят. Константинопол, този нов Рим, основан на Тракийския Босфор, не беше просто столица на държавата в обичайния смисъл на термина, нито просто седалище на царя и правителството и център на управлението на цялата държава, а "императрица" на цялата държава, не само почетно, а и на практика, тоест това назоваване произтичаше от самите факти.

Град, който събираше в себе си целия политически, военен, религиозен и изобщо духовен и морален живот на цялото гръцко християнско нации и държава, и от него като източник и център разпространяваше материалните и духовните сили на цялото това царство, което е било и наричано донякъде "поданици", управлявани от "императрицата".