Текстът Тази война е свидетелство, покаяние, опит за откупление и в същото време пророчество на един велик автор за родината си, съгражданите си, света на своето време, но и за себе си.

Написан е през декември 1939 година и е предназначен за нюйоркския Herald Tribune. В началото на следващата година е публикуван и на немски, но нацистите конфискуват всички екземпляри, когато нахлуват в Амстердам.

Националсоциализмът е експлоатирал максимално историческите и икономическите страдания на германския народ. Диктатурата е намерила плодородна почва в страстите му, засилила ги е и ги е управлявала. Когато един народ става изцяло жертва на груб, остенивен, полудял глас и се оставя да бъде хипнотизиран от внушителни масови ритуали на колективна инициация с цел да компенсира това, което, предполагаемо, е изгубил, каква сила на словото може тук да устои? Духовната, интелектуалната, моралната и политическата традиция са осъществили своята роля много преди това. Тази история съдържа вечна напомняне и предупреждение за демокрациите.

Действието на Томас Ман е, според мен, символично и изразява нуждата му да говори без надежда. Като национален автор, той не може да се надява.

Въпреки това, той прави редица интересни наблюдения, които не са просто констатации, а, ако се вгледаме, имат дълбок морален характер, нещо като символично откупление на цяло нации. Германците са подведени от мизерната пропаганда и престъпната агитация на антисемитизма и расизма и позволяват на себе си кибридна утеха на страданията си: демонизирайки евреите и другите, те накрая могат да се почувстват надмощни, силни, непобедими. Както обаче правилно подчертава Ман, чувството за расово превъзходство малко радост е донесло на тези, които, с избора си, не само че поставили основите на бъдещото си унищожение, но са станали преди всичко свидетели на бавната и мъчителна смърт на своята морална природа.

От епилога на Константинос Папагеоргиу.

От издателство Полис излиза също и книгата на Томас Ман Доктор Фаустус.