Ден, изпълнен с тъга в Гранада, плачат дори и камъните й, когато виждат как умира на бесилото, защото не предаде, красивата Марианна.

В стаята си, седнала, Марианита казва и все казва с ума си: „Ако ме видеше Пендроса да бродирам знамето на свободата. . .“

[Изкъсана част от текста на задната корица на изданието]