Журналистът Макис Проватас разговаря с Мария Евтимиева, доцент по история в Атинския университет. Тукидид е казал, че „Историята е философия чрез примери“. В същото време историята е историята на хората. На тези крехки, смъртни същества, изложени на всякакви опасности и всякакви размествания.

На същите тези хора, които обаче имат, едновременно, разум, мислене, воля, чувства, цели, егоизъм, алтруизъм, усещане за време и усещане за смърт. И които могат да интервенцират в себе си, в природата и в другите. Да определят и разбират, т.е. малкия си живот.

В тази книга се разглеждат епохи и събития, индивиди и общества, намерения и цели, опровержения и потвърждения. Пътищата неумолимо се преплитат с личната история на Мария Евтимиева, спомените от живота и силите, които я доведоха, с толкова страст и вяра, до изучаването и преподаването на историята. Наука, която е свързана с паметта и времето – неуморимите спътници на индивидуалното и колективното пътуване на всички нас.

Пътят, който преминава книгата, започва от праисторическите времена и стига до днес. Всъщност това не е никакъв голям период от време... Само няколко километра...