Томът е вторият от двата тома, с които произведението на Еврипид е включено в поредицата „Преведени автора на древногръцката литература“.

Еврипид е великият поет на трагедиите, който завършва триадата на „трагичните“ поети на древна Гърция заедно с Есхил и Софокъл. Той е най-младият от тримата; състезавал се е с тях и с други драматични поети и има „определящи разлики“ от събратята си. Представя героите в своите произведения реалистично, подчертава измеримата функция на човека, съчетавайки положителните и отрицателните им черти и изобразява живота такъв, какъвто е бил.

В древността произведението му е било много ценено за многобройните дарби на поетичната му функция. Бил е определян като „философ от сцената“, защото в произведенията му героите, важни и второстепенни, изразяват философски разсъждения. Произведенията му представляват човешка галерия, те са вечна наследство и дават множество поводи за размисъл.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]