Отделните глави на книга за новогръцкия театър съдържат и представляват цялото пътуване на новогръцкия театър от Хортатсиса до Кампанели и символизират цялото развитие на сценичното изкуство в страната, която го е родила, макар и в времена дистанцирани от древната величина.

Но това въображаемо сблъскване с миналото придава на начинанието напрежение и прави отношението към новогръцката култура толкова уникално сред множеството европейски култури. Пътят на театъра в Гърция е и най-дългият от всички и един от най-трудните, с спирания и застои, спирки, които наподобяват летаргия или зимен сън, с разриви и преломи, завършеци и нови начала.

Това е, ако щете, дидактичен пример за `постмодерната` историография, която вече не гледа на цялото с обединяващите лещи на еволюционизма, а акцентира на несъответствията и прекъсванията. Големият път е поредица от по-малки пътища, по-ограничени във пространство и време, които се съединяват в едно идеално ниво.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]