В края на 19-ти и в началото на 20-ти век, австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтичен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

В произведението "Литература, изкуство и психоанализа" (Psychoanalytische Scudien an Werken den Dichtung und Kunst, 1924) се избира чисто артистично поле за психоаналитично изследване. Фройд проучва какво разкриват литературните или каквито и да било други произведения за човешката психология, както на твореца, така и на този, който ги споделя. Безсъзнателното отново е налице и изображението на изкуството произтича от разнообразни причини, като страх от смъртта и сексуални инстинкти.