В края на 19-ти и началото на 20-ти век, австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, с изследванията си поставя основите на психоанализата като лечебен метод и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и Sexualност. С "Въведение в психоанализата" (Vorlesungen zur Einfuhrung in die Psychoanalyse, 1917) Фройд предава в оригинал на широката публика текстовете на серия от 28 лекции, които е изнёсал в университетa във Виена през 1915–1917 година, с цел да запознае не чисто научна аудитория с основните понятия, принципи и методи на психоанализата. Това е едно от най-популярните му произведения, което благодарение на популярния си стил се радва на голямо четене от първото си издание до днес.