Лир, кралят на Британия, остарял и разстроен, решава да раздели царството си между трите си дъщери, в зависимост от дълбочината на любовта, която всяка от тях изпитва към него. Въпреки че Гонерил (омъжена за благородния Албани) и Риган (съпруга на жестокия Корнуол) твърде преувеличават любовта си към него, по-младата Кордилия, презирайки ги, казва просто: 'Не мога на устните си/ сърцето си да възкачя'.

Ядосан, Лир я отпраща, наказвайки Кент, който я защитава, но кралят на Франция я взима без зестра за своя кралица. Лир дава делът й на сестрите й и предлага да остане редом с тях, заедно с прислугата си от 100 рицари. Едмонд, незаконен син на Глостър, подстрекава разногласия между законния си брат Едгар и техния баща.

Кент, маскиран, се връща, за да служи на господаря си Лир. Гонерил посреща Лир с омраза. Призовавайки проклятие върху нея, Лир напуска за Риган. В същото време Риган и Корнуол пристигат в замъка на Глостър, докато Едгар е напуснал. Риган се оказва по-сурова и от Гонерил.

Вервайки, че лудостта ще надделее, Лир напуска в нощната буря, където го намира верният Кент. Глостър, игнорирайки яростта на двете сестри и Корнуол, намира убежище за тях в една колиба (в която е маскиран Едгар) и убеждава Кент да заведе царя, който е в опасност, в Дувър.

Връщайки се в замъка си, Глостър е обиждан и брутално осляпяван от Корнуол (зрението и слепотата са две теми в произведението), който е убит от един слуга. Едгар, все още маскиран и непознат на слепия си баща, тръгва с него за Дувър. Има странна среща между лудия крал и слепия човек.

Няколко минути по-късно, Кордилия, която се е върнала от Франция, се свързва отново с Лир. В една битка, която французите губят, те са пленени и изпратени в затвора, където по указанията на Едмонд ще бъдат убити. Но Едмонд - който е измамил както Гонерил, така и Риган - е убит от Едгар (като анонимен рицар) в дуел.

Гонерил отравя Риган и след това се пробожда. Кордилия е обесена в затвора. Лир я взима 'мъртва в обятията си' и след няколко минути умира и той. 'Чудото е, че е издържал толкова дълго/живеел е злоупотребявайки'.

С желанието на Албани, Едгар ще поеме управлението на царството, но Кент ще последва Лир: 'моят господар ме вика... и не трябва да казвам не'. Крал Лир е тревожно, болезнено пътуване на духа и ума.