Богаташ от началото на двадесети век е идентифициран с император Хенрих IV от Германия, владетел на единадесети век. Окръжението му настоява да му поддържа илюзията, докато не дойде неочакваният финал на произведението.

Пирандело успява да разруши човешкото същество, преди учените да успеят да разколебаят атома на материята. С проницателност и дълбочина той изследва това, което Шопенхауер нарича 'истинска лъжа', която не е нищо друго освен творение на нашето въображение, което непрекъснато се опровергава от многообразието на човешкия характер.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]