Позицията, която ще се опитам да докажа, твърди, че реалната и бъдеща производителност на капиталистическата система опровергава идеята за нейния край под тежестта на икономическото поражение - напротив, именно поради успеха си капиталистическата система подкопава социалните институции, които я защитават, създавайки "неизбежно" условията, поради които тя ще изчезне и които подчертават социализма като единствения й наследник...

Няма съмнение, че работникът на наше време разполага с определени блага, които даже Луи XIV би искал, но не е могъл да има - услугите на съвременната дентална медицина, например. Общо взето, обаче, такова дебело портмоне не е можело да извлече много от постиженията на капитализма. Можем да предположим, че дори и съкратените пътувания биха имали малка стойност за един толкова уважаван човек.

Електрическата светлина не е голямо предимство за някого, който разполага с пари, за да закупи необходимото количество свещи и слуги, които да ги запалят. Постиженията на капитализма са евтините дрехи, евтиният памук, тъканите от синтетичен коприна, ботушите и автомобилите, без тези напредъци задължително да значат нещо за най-богатите. Кралица Елизабета е имала копринени чорапи. Най-характерното постижение на капитализма не е, че се произвеждат повече чорапи за кралиците, а че работничките от фабриките могат да си ги набавят, като работят все по-малко...

Може ли социализмът да функционира? Разбира се, че може. Няма никакво съмнение, че може, при условие, че, първо, е завършено необходимото ниво на индустриално развитие и, второ, проблемите на прехода бъдат разрешени успешно...

Демокрацията е политически метод, т.е. конкретен тип институционално уреждане за вземане на политически - законодателни и административни - решения, който, следователно, не може да бъде самостоятелен, независим от решенията, които произвежда при определени исторически условия. Точката трябва да бъде отправна точка на всяко усилие за нейното определение...

Joseph A. Schumpeter