Какво е бъдещето на Земята? Ще оцелее ли от безразсъдната експлоатация на своите природни ресурси или ще се трансформира в планета-сметище, погребвайки и своя разрушител?

Тази самата наука – която с безразсъдната си употреба унищожава околната среда – чрез метода на пробите и грешките разкрива истинския облик на Вселената, променяйки от време на време своето "догма". От плоската Земя, център на Вселената, достигнахме до сферичната Земя, която се върти около една скромна звезда, загубена в края на Галактиката.

След тържественото потвърждение на Теорията на относителността – която в началото беше подигравана от научната общност – и свалянето на Нютоновата физика, какво ли следва? Какво още ще бъде преразгледано? Може би това, което вярваме за нашия естествен спътник, Луната.

„... произходът и историята на Луната остават голяма загадка, въпреки усилията, положени в тази насока от толкова много забележителни учени през последните сто и петдесет години“. Д-р Харалд Юри, 1893-1981, Нобелова награда за химия през 1934 г. за откритие на деутерия (изотоп на водорода).

Какво става с Луната? Дискът й покрива точно диска на Слънцето, тя е необичайно голяма за спътник на Земята, силата, с която я привлича Слънцето, е два пъти по-голяма от тази на Земята, и все пак остава на своята орбита.

С тези и много други необясними неща, които измъчват науката и остават без отговори до днешния ден, авторът се занимава в настоящото произведение, приемайки мнението, че възприятието на човека за света, който го заобикаля, е по дефиниция непълно, с ограничена способност да разбере "цялото". От друга страна, той бие камбаната за опасност относно унищожението, което желанието на човека причинява на околната среда, но дълбоко в себе си се надява, че в крайна сметка човечеството, независимо от грешките си, ще оцелее, с или без "чуждестранен" надзор.