Величието на филмовото творчество на Орсън Уелс, представено чрез филми-еталони в историята на 7-ото изкуство, колкото и да е опитвано с времето - съзнателно или несъзнателно - да бъде преместено в света на забравата, винаги остава като отправна точка, като кинематографичен крайъгълен камък, който иновации, отваря възможности за по-нататъшно гледане на визуалните значения и заедно с това мобилизира личната рефлексия.

Всичко това всъщност в период, когато изглежда, че в киното всичко - или почти всичко - вече е казано, и недоумението при намирането на нови значения и изразни средства е очевидно.

Панагиотис Дойкос, в качеството си на теоретик на кинематографичния език, тук прави детайлно проучване - филм по филм - на логиката на формите, на която дължи особеността на уелския свят.

(...)[Извадка от текста на задната корица на изданието]