Поетът действува като дете, което играе. Създава един фантастичен свят, който приема сериозно, то есть го снабдява с много психическа енергия, като същевременно го отделя ясно от реалността. Но тази липса на реалност в света на поета поражда значителни последици за техниката на изкуството (. . .)

Възрастният си спомня с каква сериозност се е отдавал на детските си игри и сега сравнява своите така наречени сериозни занимания с тези детски игри: тогава се освобождава от тежкия ярем на живота и достига до по-високо удоволствие — до хумора.

Така установяваме, че с напредването на възрастта човек спира да играе, явно се отказва от удоволствието, което е намирал в играта. Но този, който добре познава психическия живот на човека, осъзнава, че няма по-трудно нещо за един човек от това да се откаже от удоволствие, което е опитал.

Истината е, че не знаем да се откаже от нищо, знаем само да заменим нещо с нещо друго.

[Извлечение от текста на задната корица на изданието]