Неизвестното често плаши хората. Много от тях се чувстват загубени, сами, несигурни. При други неизвестното буди любопитството. Прави ги нетърпеливи. Горди. Да се чувстват част от нещо по-голямо от тях самите. И придобиването на нови знания за неизвестното, особено знания, които предизвикват промени в философските идеи на човека относно себе си и отношенията му с природата, винаги ще бъде посрещано с похвали и враждебност едновременно.

Във Вселената има около трилион трилиона звезди. Колкото са и зърната пясък на всички океани на Земята. А от другата страна, в материята, съдържаща се в единствена пръстенна капсула, откриваме един милиард трилиона атома. Къде се намира сега центърът на Вселената? Дали човекът наистина е много далеч от него? Или може би това неопределено централно място всъщност е въпрос на перспектива и относителност?

От раждането на звездите до черните дупки, от елементарните частици до гравитационните вълни, от най-далечните галактики до човешкия вид, тази книга описва безкрайното пътуване на материята и енергията, които съставят Вселената. Всички ние сме звездена прах, и някой ден ще се върнем при звездите. Някой ден ще съществуват други светове, изпълнени с други същества, звездни хора като нас, които ще се родят от пепелта на едно, на друго, умряло звезда. На звезда, която днес наричаме Слънце.