Издателство IANOS публикува автобиографията на Георгиос Константину с заглавие «Шоутайм». В тази книга Георгиос Константину, сякаш играе театрален монолог, уникално смесвайки хумора със съпричастността, разказва за събития и моменти, които са оставили отпечатък в живота му.

Георгиос Константину е роден в Атина и е учил в драматичната школа на Театралното изкуство, основана от Каролос Кун. Като актьор е обслужвал различни театрални жанрове, играейки древна комедия, Шекспир, класически произведения от международния репертоар, като тези на Брехт и Тенеси Уилямс, както и произведения на по-съвременни автори и ревюта. Той също така е работил с водещи гръцки автори, като А. Сакелларис, Д. Псахтас, А. Яламас, К. Претендос, И. Кампанелис и други.

Той е играл в множество представления, сред които «Арт», «Мизерables», «Инспекторът», «Някои приятели», «Птиците», «Богатството», «Законодателите», «Абие́р», «По предполагаемата болест» и др.

В киното той е главен герой в известни филми, като «Жената да се страхува от мъжа», «Добре дошло, долар», «Сърдечен удар на чин», «Събуди се, Василис», «Завистливата», «Сватба по гръцки», както и в филми, които сам е режисирал, като «5.000 лъжи», «Човек за всичко», «Копаните» и др.

От началото на 70-те години той се занимава и със създаването на театрални пиеси и сценарии. В театъра е написал и режисирал за големи звезди, като Л. Константарас, М. Кондос, Р. Влахопулу, Нт. Илиопулос, Θ. Каракатцанис и др. Някои от театралните му произведения, които са били представяни, са: «Фантастичният свят на Макриподи», «Девица за мен», «Лордовете на лорда», «Вълкът, дори и да остарее», «Гражданин… Гама категория», «Последните ПАСОКратори», «Последния да затвори вратата» и др.

По телевизията той се е появил за първи път през 1971 г., като е написал комедийната поредица «Доктор Тог» с главна роля. През десетилетията, които последват, той е създал много телевизионни серии, като: «Художествени истории», «Нека светът се смее», «Трима и кука», «Не ми обръщай гръб», «Отец, син и дух», «Седемте зла на съдбата ми», «Секретар за плач» и др.

През 2006 г. е удостоен с наградата «Панатинаика» за изпълнението си в номер на ревю, а през 2010 г. е награден от «Атинорена» с Награда на публиката за изпълнението си в представлението «Абие́р». Както самият той казва, няма значение какъв театрален жанр представляваш. Важното е да вярваш в него и да го изпълняваш с душата си. Тогава всичко е изкуство.